Урсула фон дер Лайен: Отивам със Зеленски във Вашингтон 

Звучи ми като:"Мамо, тате, страх ме! Може да ме напляскат... ".

А Пончо май обича да го пляскат, но не мама и тате...

До кремълския комплексар. Най-напред поздравления за избора ти на псевдонима/парамона/ по нашеннскиму. Дали ще е пляскаяне, маризене, кютечене, пердашене, шамаросване и пр. Езика ни е цяла вселена в това отношение. Няма никакво значение на кое ще си харесате. Същностт - той е нещо докато има война. Спре ли тя -а на проблема на Зе е, че го тресе параноичен страх - спре ли тя, край, финито, капут, конец... Парадокс е обаче, че той е прав да помъкне със себе си ЕС-овците/ как така липсва още една С? / да помагат. Та нали те го набутаха в тая кажа, а и продължават да натискат главата му в казана ва войната. Ама най-големия парадокс е, че липсват двама, които би било достойно точно сега да застанат до момчурляка. Да, сещате се - Байдън и Джонсън. Да, ама не - на единия мудреме на памперса, на другия на перчема. Та драги ми комплексарю, въпроса не е да се хващаме за конкретна дума, а да видим нещата всестранно и безпристрастно. Ако можем...